Към съдържанието
Заранка
Към началната страница

Регистрация в БАБХ за производители

Последна актуализация: 14 август 2026

Кога ви трябва регистрация, кой е компетентният орган, какво трябва да подадете и колко струва. Конкретно за дребни български производители — плодове, зеленчуци, мляко, мед, яйца, месо, риба, гъби, билки и чайове, преработени храни, сокове и сиропи, вино, ракия и бира, живи животни, фуражи, вълна и разсад.

Готви се нова наредба за директни продажби

В края на април 2026 г. Министерството на земеделието подложи на обществено обсъждане нова наредба, която ще замени Наредба № 26/2010 и ще промени редица прагове за директни продажби (мляко, яйца). Към 14 август 2026 г. новата наредба не е обнародвана в Държавен вестник и Наредба 26/2010 продължава да действа в текущия си вид (посл. изм. ДВ бр. 87/2015). Препоръчваме да следите Държавен вестник и да преглеждате тази страница периодично.

Тази страница е информативно ръководство, не заместник на юридическа консултация или официално становище на БАБХ. Преди да предприемете регистрационни действия, моля проверете с местната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).

Защо да се регистрирате (накратко)

Регистрацията често звучи като досадна бюрокрация. Но за дребния производител тя е малка стъпка с големи ползи — ето защо си заслужава:

Продавате законно и спокойно. Без риск от глоби, конфискация на стоката или затваряне при проверка. Една санкция може да струва повече от всички такси за регистрация, взети заедно.

Купувачите ви се доверяват. Регистрираните обекти влизат в публичния регистър на БАБХ — всеки може да провери, че сте проверени. Доверието продава: купувачът избира по-уверено и плаща по-добра цена за прозрачност.

Отваряте си повече пазари. Регистрираният земеделски стопанин продава на общинските пазари в цялата страна без касов апарат. А за да публикувате обяви в Заранка, регистрацията е условие — така гарантираме на купувачите, че зад всяка ферма стои реален, проверен производител.

По-малко данък, повече подкрепа. Регистрираните стопани ползват 60% нормативно признати разходи за непреработена продукция (ефективен данък ~4%), достъп до евро-субсидии през ДФ „Земеделие“ и безплатни съвети от НССЗ.

По-лесно е, отколкото изглежда. За директни продажби на малки количества (Наредба 26/2010) става дума за просто вписване в списък на ОДБХ — без отделна държавна такса. Не е нужен скъп цех, за да започнете.

Как работи Заранка

Заранка е свързваща платформа, не контролен орган. При публикуване на обява за регулиран продукт (гъби, сокове и сиропи, вино, спиртни напитки, живи животни, риба, сурово мляко, диворастящи продукти) продавачът отбелязва декларация за отговорност — че притежава всички изискуеми регистрации и разрешителни по съответните закони. Платформата не проверява документи: невярната декларация е изцяло отговорност на продавача — от глоби до наказателна отговорност при акцизните стоки. Това ръководство ви помага да подадете декларацията информирано.

Накратко: малко документи в началото ви спестяват глоби, отварят пазари и печелят доверието на купувачите. По-долу обясняваме точно какво е нужно за вашия продукт.

За примерите: из цялото ръководство ще срещате карти 💡 Пример (илюстративен) — кратки истории, които показват как правилата се прилагат на практика. Те са илюстративни: вашата конкретна ситуация може да се различава, затова винаги потвърждавайте с местната ОДБХ.

Двата регистрационни режима — МЗХ vs БАБХ

Най-честото объркване сред дребните производители: смесват се два различни регистрационни режима.

МЗХ / ОДЗ

Регистрация на земеделски стопанин

Регистрирате себе си като лице/фирма. Дава предимства, но не е задължителна — подробности по-долу.

БАБХ / ОДБХ

Регистрация на обект за храни

Регистрирате конкретно помещение или ферма. Задължителна за всяка дейност с храни — подробности по-долу.

Регистрация на земеделски стопанин (РЗ) — пред Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) на МЗХ, по Наредба № 3/1999. Регистрирате себе си като лице/фирма, занимаваща се със земеделие. Получавате анкетна карта. Не е задължителна, но дава предимства: продажба без касов апарат, достъп до 50% от общинските пазари, данъчни облекчения (60% признати разходи срещу 40%). Ежегодна пререгистрация — от 1 октомври до крайния срок на кампанията за подпомагане (чл. 5, ал. 3 от Наредба 3/1999, изм. 2023).

Регистрация на обект за храни — пред Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) на БАБХ. Изискването е по чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, а процедурата — по чл. 26. Регистрирате конкретно помещение или ферма — мандра, кланица, цех за преработка, пчелин, животновъден обект. Задължителна е за всяка дейност по производство, преработка или дистрибуция на храни.

Често се изискват и двете. Пример: пчелар, който продава 1500 кг мед годишно директно от пчелина, се нуждае от:

  • Пчелин, регистриран в ОДБХ по чл. 137 ЗВД (за лично стопанство — безплатно, със заявление чрез кмета); идентификация на пчелните семейства по Наредба 10/2015.
  • Вписване в списък на ОДБХ по Наредба 26/2010, чл. 9 (директни продажби на мед).
  • (По избор) РЗ в ОДЗ за данъчни облекчения.

Плодове и зеленчуци

За продажба на собствена сурова продукция регистрация на обект в БАБХ не се изисква. Първичното производство на плодове и зеленчуци попада под Приложение I, част А на Регл. 852/2004. БАБХ контролира хигиените изисквания, без задължителна регистрация в Националния регистър.

РЗ в ОДЗ не е законово задължителна, но я препоръчваме: продажба без касов апарат, място на общински пазари, данъчни облекчения.

За преработени продукти (туршии, лютеница, конфитюр, сушени билки за продажба) — задължителна регистрация на обект по чл. 26 ЗХ. Вижте раздел 11.

Пример (илюстративен)

Семейство Петрови продават домати, чушки и краставици от собствената си градина на пазара в града.

Това е сурова растителна продукция → регистрация на обект в БАБХ не им трябва. Препоръчваме само регистрация на земеделски стопанин (РЗ) в ОДЗ — за да продават без касов апарат и да ползват данъчните облекчения. Започнат ли да правят лютеница за продажба, вече важат правилата за преработени храни (раздел 11).

Съвет

Декларацията за пестициди в обявата ви в Заранка не е законово изискване, но рязко повишава доверието и продажбите.

Официални източници: Регл. 852/2004 (EUR-Lex) · Наредба № 3/29.01.1999 (МЗХ)

Яйца

Действащ облекчен режим (Наредба 26/2010, чл. 13): до 1 000 яйца седмично (не повече от 40% от дневния добив на стопанството) — вписване в списък на ОДБХ (опростена регистрация). Само за яйца от собственото стопанство; продажба до краен потребител в същата или една съседна административна област (чл. 16).

Животновъдният обект трябва да е регистриран в ОДБХ по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Над този праг — пълна регистрация по Наредба 1/2008 (изисквания за търговия с яйца) + чл. 26 ЗХ.

Внимание

Често цитираният в медии праг „52 000 яйца годишно“ се отнася за проекта на нова наредба (още не е в сила), не за действащия режим. Не разчитайте на него.

Пример (илюстративен)

Мария има 30 кокошки и продава около 300 яйца седмично на съседи и на пазара в същата област.

300 е под прага от 1 000 яйца/седмично → попада в облекчения режим: животновъден обект, регистриран в ОДБХ, + вписване по Наредба 26/2010, чл. 13. Без отделна такса. Разрасне ли се до 1 200 яйца/седмично, минава на пълна регистрация по Наредба 1/2008.

Официални източници: Наредба № 26/2010 (lex.bg) · Наредба № 1/2008 (МЗХ, DOCX)

Мед и пчелни продукти

Действащ облекчен режим (Наредба 26/2010, чл. 9): до 2 000 кг технологично непреработен мед годишно (макс. 40% от добива на пчелина) — вписване в списък на ОДБХ.

Необходими предпоставки:

  • Регистриран пчелин — по чл. 8 от Закона за пчеларството пчелните семейства се настаняват в пчелини, регистрирани по реда на чл. 137 ЗВД в ОДБХ (за лично стопанство — безплатно, със заявление чрез кмета/кметския наместник); идентификация на семействата по Наредба 10/2015.
  • Вписване в списък по Наредба 26/2010 в ОДБХ.

За преработени пчелни продукти (или над 2 000 кг мед) — одобрено и регистрирано предприятие по Наредба 9/2005; официалният контрол върху него е по Закона за храните (Регл. (ЕС) 2017/625).

Пример (илюстративен)

Иван има 40 кошера и вади около 1 200 кг мед годишно, който продава директно от пчелина.

1 200 кг е под прага от 2 000 кг → нужни са му регистриран пчелин в ОДБХ (чл. 137 ЗВД) + вписване по Наредба 26/2010, чл. 9. Започне ли да прави крем-мед или други преработени пчелни продукти, вече му трябва одобрен обект по Наредба 9/2005.

Етикет

Дори при директна продажба медът трябва да носи произход, партида и нетно тегло.

Официални източници: Наредба № 26/2010 (lex.bg) · Закон за пчеларството (МЗХ) · Наредби на БАБХ (Наредба 9/2005)

Сурово мляко и млечни продукти

Тук режимът се разделя рязко на две.

Регистрация

Сурово мляко

Директна продажба на сурово мляко на краен потребител (от стопанството, чрез автомат) е възможна под Наредба 26/2010 с регистрация и здравен статус на стадото.

Одобрение

Преработка (сирене, кашкавал)

Производството на млечни продукти изисква одобрена мандра по Регламент 853/2004 — по-високи изисквания за помещения и контрол.

Сурово мляко за директна продажба (Наредба 26/2010, чл. 6):

  • Краве мляко — до 73 000 кг годишно от стопанството.
  • Овче, козе, биволско — процент от месечния добив, зависим от броя животни.

Животновъдният обект се регистрира по Закона за ветеринарномедицинската дейност (чл. 137) и Наредба 44/2006. Контролът на млякото — по Наредба 5/2023 (която отмени Наредба 2/2017): минимум 2 проби месечно за общ микробен брой, 1 проба месечно за общ брой соматични клетки.

Само на място — без доставка (Наредба 26/2010, чл. 8): суровото мляко се предава на крайния потребител единствено във фермата или чрез млекомат, охладено, в срок до 24 часа от издояването. Изпращане с куриер не е позволено.

В Заранка

Обявите за сурово мляко изискват декларация, че стопанството е вписано за директни доставки по Наредба 26, и се предлагат само с вземане на място — страницата на обявата показва това правило на купувача.

За преработка (сирене, кашкавал, кисело мляко): изисква одобрен обект по Регл. 853/2004 — по-тежка процедура от обикновената регистрация. Помещенията трябва да отговарят на специфични изисквания, често изискващи значителна инвестиция.

Внимание

БАБХ периодично налага временни забрани за покупка на сурово мляко при епизоотични кризи. Проверявайте актуалните ограничения на bfsa.egov.bg.

Официални източници: Наредба № 26/2010 (lex.bg) · Наредба № 5/2023 (МЗХ, PDF) · Регл. 853/2004 (EUR-Lex)

Месо — дребен и едър добитък, птици, дивеч

Птици и зайци, заклани във фермата (Наредба 26/2010, чл. 20+):

  • До 600 пилета (бройлери) на месец.
  • До 100 водоплаващи и пуйки на месец.
  • До 500 други птици на месец.
  • До 100 зайци на месец.
  • Не повече от 40% от производството на всеки вид. Продажба в същата или съседна административна област.

Дивеч (Наредба 26/2010, чл. 24): до 10 единици едър дивеч или 50 единици дребен дивеч годишно на ловец. Продажба до краен потребител в същата или две съседни области (чл. 32).

Всяко друго клане (овце, кози, свине, говеда) — задължителна кланица или кланичен пункт, одобрени по Регл. 853/2004 и Наредба 10/2021. Кланичен пункт = най-малко две помещения или едно помещение с две ясно разграничени зони („чисти“ и „мръсни“ операции, чл. 8 от Наредба 10/2021; две отделни помещения са задължителни, когато пунктът прави и транжиране), с идентификационна маркировка. Това е одобрение, не просто регистрация.

Внимание

Не предлагайте червено месо от домашно клане в обяви — това е сред най-честите нарушения. Живото животно обаче може да се продаде законно — виж раздел 14.

Официални източници: Наредба № 26/2010 (lex.bg) · Наредба № 10/2021 (МЗХ, PDF) · Регл. 853/2004 (EUR-Lex)

Риба и аквакултури

Двойна регистрация за аквакултурно стопанство (рибарник за пъстърва, шаран и др.):

  • ИАРА — регистрация на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).
  • ОДБХ — вписване в списъка за директни доставки на малки количества по Наредба 26/2010, чл. 17: до 30% от годишното производство, но не повече от 5 000 кг годишно, до краен потребител в същата или съседна област.

Преработка на риба (опушване, осоляване, разфасовка): изисква одобрен обект по Регл. 853/2004.

Продажбата на улов от любителски риболов е забранена

Любителският риболов е само за лично ползване — уловът не може да бъде продаван (ЗРА, чл. 24, ал. 3). Билетът за любителски риболов не е основание за търговия. В Заранка се предлага само риба от регистрирани аквакултурни стопанства.

Официални източници: ЗРА (lex.bg) · ИАРА · Наредба № 26/2010 (lex.bg)

Гъби и горски плодове

Режимът зависи изцяло от това дали гъбите са отгледани, или събрани.

Култивирани

Печурка, кладница, шийтаке

Гъбарникът е обикновено първично производство — важат общите правила като при плодовете и зеленчуците. За събирането не е нужно позволително; препоръчваме РЗ в ОДЗ.

Диворастящи

Манатарка, пачи крак, смръчкула

Събирането с цел продажба изисква позволително за ползване на недървесни горски продукти по чл. 120 от Закона за горите.

Позволителното за диворастящи се издава от съответното държавно горско или ловно стопанство (ДГС/ДЛС) за държавните гори — обикновено за календарен месец, срещу такса по ценоразпис. За общински гори — от общината/кмета; за частни имоти — със съгласието на собственика. Събирането за лична консумация в малки количества не изисква позволително.

Хранителната страна (ОДБХ): пунктът за изкупуване, сушене или преработка на гъби се регистрира като обект по Закона за храните. За директна продажба на прясно събрани гъби се консултирайте с местната ОДБХ.

Трюфели: към момента добивът с цел продажба е под общия режим за недървесни горски продукти — месечно позволително по чл. 120, ал. 6 от Закона за горите (държавните стопанства ценообразуват трюфелите отделно, по-скъпо). Подготвя се специален Закон за трюфелите (сезонни прозорци по видове, изпит и регистър на берачите, обучени кучета, забрана за трюфели под 5 г), но към 14 август 2026 г. той не е приет — следете Държавен вестник и заповедите на Изпълнителната агенция по горите.

От 1 януари 2024 г. събирането на гъби и горски продукти с цел продажба е признато занятие: освен позволителното, берачите дължат самоосигуряване и алтернативен данък по ЗДДФЛ. Проверете актуалните условия в своето ДГС/ДЛС.

В Заранка

Обявите за диворастящи гъби и трюфели изискват декларация, че разполагате с валидно позволително. Продажбата без него подлежи на санкции по Закона за горите.

Официални източници: Закон за горите (lex.bg) · Изпълнителна агенция по горите · Регистри на БАБХ

Билки и чайове

Както при гъбите, ключовият въпрос е: отгледани или диворастящи?

  • Култивирани билки (лавандула, мента, маточина от собствена градина) — отглеждането им не изисква позволително (чл. 21, ал. 4 от Закона за лечебните растения). Кметът издава удостоверение за билки от култивирани лечебни растения (чл. 46, т. 3 ЗЛР), което ги придружава при предаване в пункт. Продажбата на свежи или собствени сушени билки следва режима на суровата растителна продукция (виж раздел 3).
  • Диворастящи билки за продажба — събирането е ползване по чл. 21, ал. 2 ЗЛР и изисква позволително по чл. 22 ЗЛР: за държавни горски територии — от ДГС/ДЛС; за общински земи — от кмета; за частни земеделски земи — също от кмета, издадено на собственика/арендатора безплатно (чл. 22, т. 2); за други държавни земи — от областния управител. Позволителното задължително придружава билките до пункта (чл. 21, ал. 5).
  • Пакетирани чайове и билкови смеси — пакетирането за продажба е преработка: нужен е регистриран обект по чл. 26 от Закона за храните (както при другите преработени храни).
  • Билкозаготвителен пункт (изкупуване, сушене и първична обработка на билки от берачи) — организирането му се съобщава в РИОСВ по реда на ЗЛР.

Официални източници: Закон за лечебните растения (lex.bg) · Позволително за лечебни растения (услуга 2066) · Регистри на БАБХ

Преработени храни (туршии, лютеница, конфитюр, сладко, чипс)

За продажба на преработени храни е задължителна регистрация на обект по чл. 26 ЗХ (Наредба 14/2021 + Регл. 852/2004). Това важи дори за дребни мащаби — кухнята в дома не отговаря на изискванията; нужен е отделен производствен обект.

HACCP: задължителен по чл. 5 от Регл. 852/2004. За много малки обекти се прилагат опростени процедури („опростено HACCP“).

Етикетиране (Регл. (ЕС) 1169/2011): преработените храни задължително носят етикет със съставки, подчертани алергени, нето количество, срок на годност и данни на производителя. При продажба от разстояние (каквато е обява в Заранка) алергените трябва да са видими преди поръчката — затова при публикуване в категорията платформата изисква полето „Алергени“. Внимание и с наименованията: думи като „шоколад“ са законово защитени (изискват минимално какаово съдържание) — проверете дали продуктът ви отговаря, преди да я използвате в заглавието.

Хранителна стойност: предварително опакованите храни по принцип носят и таблица с хранителна стойност (Регл. 1169/2011). Малките производители, които доставят директно на крайния потребител или на местен магазин, ползват изключението по Приложение V, т. 19 — но останалите задължителни данни (съставки, алергени, количество, срок на годност, производител) важат винаги.

Картофен чипс и пържени картофени продукти — акриламид

Пърженето на картофи образува акриламид, а Регламент (ЕС) 2017/2158 прави мерките за намаляването му задължителни за производителя и определя нива за съпоставяне. На практика: подбор на сортове с ниско съдържание на редуциращи захари, съхранение на картофите над 6 °C (не в хладилник), контрол на температурата при пържене и светъл, златист — не тъмнокафяв — готов продукт. Същият регламент важи и за други пържени картофени продукти. При публикуване на обява за картофен чипс в Заранка декларирате, че прилагате тези мерки.

Производственият обект за храни от неживотински произход е в по-високия ценови клас на таксите (виж раздел 20).

Пример (илюстративен)

Баба Стойна прави лютеница и туршия по домашна рецепта и иска да ги продава на Заранка.

Това са преработени храни → задължителна е регистрация на обект по чл. 26 ЗХ. Домашната кухня не отговаря на изискванията — нужен е отделен производствен обект. Това е правилото, което най-често се пропуска, затова го подчертаваме.

Официални източници: Наредба № 14/2021 (МЗХ, PDF) · Регл. 852/2004 (EUR-Lex) · Закон за храните (БАБХ)

Сокове и сиропи

Изстискването, варенето и бутилирането на сокове, нектари и сиропи е преработка на храни — важи същият режим като при туршиите и конфитюрите: регистриран обект по чл. 26 от Закона за храните (домашната кухня не отговаря на изискванията) + опростено HACCP за малки обекти.

Етикетът трябва да носи наименование, съставки, количество, партида и срок на трайност. За продажба онлайн с доставка проверете и услугата за регистрация на търговия с храни от разстояние — обектът се вписва и за тази дейност.

Подходящо за куриер

Бутилираните сокове и сиропи са трайни и не изискват хладилна верига — една от най-подходящите категории за доставка с куриер в Заранка(за разлика от суровото мляко, което се взима само от фермата).

Официални източници: Закон за храните (ДВ) · Търговия с храни от разстояние (услуга 3181) · Регистри на БАБХ

Вино, ракия и бира

Трите напитки са под съвсем различни режими — виното е достъпно за малкия производител, ракията на практика не е.

Вино за продажба — два регистъра, и двата постижими за дребен лозар:

  • Лозарски регистър на ИАЛВ (Изпълнителна агенция по лозата и виното) — вписване по чл. 27 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН); получавате УИН (уникален идентификационен номер).
  • Обект за винопроизводство на малък винопроизводител (до 1 000 хектолитра годишно) — регистрация в Агенция „Митници“ по чл. 56 от ЗАДС, вместо тежкия лицензиран данъчен склад.

Виното е с нулева акцизна ставка в България и не носи бандерол — затова онлайн продажбата на бутилирано вино от регистриран производител е законна. Обявите за вино в Заранка изискват декларация за двете регистрации и носят обозначение „18+“.

Ракия и спиртни напитки — производство за продажба е законно само в лицензиран данъчен склад (ЗАДС), с вписване в регистъра на производителите по чл. 132 ЗВСН (към Министерството на икономиката и индустрията) и акцизен бандерол върху всяка бутилка спиртна напитка (код по КН 2208) с алкохолно съдържание 15% vol или повече (чл. 64 ЗАДС). Удостоверението за специализиран малък обект за дестилиране („казан“) позволява единствено изваряване на собствени плодове за лична консумация на домакинството (до 30 литра годишно на семейство, с намален — не нулев — акциз) — то не дава никакво право на продажба.

Продажбата на домашна ракия е престъпление

Продажбата на акцизни стоки без бандерол носи наказателна отговорност (чл. 234 НК, лишаване от свобода 1–6 години в немаловажни случаи),отделно от глобите по ЗАДС: за продавача — глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лв. (~511 €) за физическо лице (чл. 123, ал. 1); 500–1 000 лв. (~256–511 €) за публикуване на обява от физическо лице и 2 000–5 000 лв. (~1 023–2 556 €) за оператор на сайт, който пуска такива обяви (чл. 120, ал. 5). Заранка не допуска обяви за домашна ракия. Спиртните напитки в платформата са само от лицензирани данъчни складове, с декларация от продавача, и не се рекламират промоционално (ЗЗ, чл. 55).

Бира — производството за продажба също минава през данъчен склад; „независима малка пивоварна“ ползва намалена акцизна ставка. Домашният пивовар не може да продава произведеното у дома.

Официални източници: ИАЛВ — Лозарски регистър · Регистри на Агенция „Митници“ (ЗАДС) · МИИ — регистър по чл. 132 ЗВСН

Живи животни

Продажбата на живи животни (агнета, ярета, зайци, птици и др.) е законна само между регистрирани животновъдни обекти и по ветеринарния ред за придвижване:

  • Регистриран животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) — включително „лично стопанство“, което е облекчена регистрация с тавани за броя животни (Наредба 44/2006).
  • Идентификация: животните трябва да носят ушни марки и да са вписани в системата ВетИС на БАБХ.
  • Уведомяване 24 часа предварително: не по-късно от 24 часа преди транспортиране, смяна на собствеността или клане уведомявате обслужващия ветеринарен лекар — писмено или през модула „Уведомления“ на ВетИС (чл. 132, ал. 1, т. 6 ЗВД), за да се отрази придвижването.

Внимание

Прасета от лично стопанство не могат да се продават — отглеждат се само за угояване за лична консумация (мярка за биосигурност срещу африканската чума). Месо от домашно клане никога не се продава — продава се само живото животно; купувачът го придвижва по ветеринарния ред.

В Заранка

Платформата допуска само предаване на живо животно — никога месо и никога „клане като услуга“. Обявите изискват декларация за регистриран обект, ушни марки/ВетИС и спазване на реда по ЗВД.

Официални източници: ЗВД (lex.bg) · Наредба № 44/2006 (lex.bg) · Регистри на БАБХ

Фуражи — сено, зърно, слама

Продажбата на собствено сено, зърно или слама на други стопани е най-лекият режим в това ръководство:

  • Малки количества от собствено първично производство, доставяни локално на други стопанства — извън обхвата на регистрацията на фуражни оператори (изключението за първично производство на фуражи, Регламент (ЕО) 183/2005).
  • Над това ниво — подавате декларация за първично производство на фуражи и се вписвате като оператор на ниво първично производство (декларацията се подава чрез ОДБХ/ОДЗ; образците са на сайта на БАБХ).

Търговията на едро, смесването на фуражи и медикаментозните фуражи са отделен, по-тежък режим — извън обхвата на дребния стопанин.

Официални източници: БАБХ — образци за земеделски стопани · Регистри на БАБХ (фуражи)

Вълна

Непреработената вълна е страничен животински продукт категория 3 (Регламент (ЕО) 1069/2009) — не е храна и не минава през режимите за храни. За дребния стопанин важат две прости правила:

  • Вълната да е чиста, суха и опакована — в този вид търговията ѝ в малки количества не изисква отделно разрешително.
  • Животните да са от регистриран животновъден обект (чл. 137 ЗВД) — това е и което декларирате при публикуване в Заранка.

Изкупвателните пунктове и промишлената преработка на вълна са отделен режим за странични животински продукти — извън обхвата на това ръководство.

Официални източници: Регл. 1069/2009 (EUR-Lex) · ЗВД (lex.bg)

Разсад и посадъчен материал

Разсадът е „растения за засаждане“ — не храна. Затова режимът му не минава през БАБХ-регистрацията на обекти за храни, а през два успоредни режима:

ИАСАС / ЗППМ

Качество и сортова автентичност

Производството и заготовката на посадъчен материал за продажба изисква разрешение по чл. 28 от Закона за посевния и посадъчния материал, издавано от ИАСАС (процедура по Наредба 13/2004) — заявление до териториалното звено, документи за земята, договор с агроспециалист, проверка на място.

БАБХ / Регл. 2016/2031

Растително здраве

Професионалните оператори се вписват в официалния регистър в ОДБХ (чл. 22 от Закона за защита на растенията) и издават растителен паспорт за всяка търговска единица при движение между оператори (чл. 79 от Регл. (ЕС) 2016/2031).

Облекчението за дребния производител: при продажба на малки количества директно на крайни потребители (на пазара, от стопанството) не са нужни нито вписване като професионален оператор (чл. 65, § 3 от Регл. 2016/2031), нито растителен паспорт (чл. 81, § 1).

Внимание — онлайн продажбата сваля облекченията

И двете изключения изрично не важат при продажби от разстояние — а всяка обява в Заранка е точно това. Продавате ли разсад онлайн, трябва да сте вписани като професионален оператор в ОДБХ (безплатно, до 1 месец) и всяка пратка да носи растителен паспорт, независимо че купувачът е частно лице. Плюс разрешението по чл. 28 ЗППМ за самото производство.

Официални източници: Регл. (ЕС) 2016/2031 (EUR-Lex) · Вписване на професионални оператори (услуга 3201) · НССЗ — консултации за посадъчен материал

Стъпки за регистрация — общ план

Сценарий А — Дребен производител на плодове / зеленчуци

  1. РЗ в ОДЗ по местоживеене: анкетна карта + анкетен формуляр. Безплатно. Целогодишна регистрация; ежегодна пререгистрация от 1 октомври до крайния срок на кампанията за подпомагане.
  2. За продажба на сурова продукция БАБХ регистрация не е задължителна; за преработка — задължителна.

Сценарий Б — Пчелар (до 2 000 кг мед)

  1. Регистрация на пчелина в ОДБХ по чл. 137 ЗВД (лично стопанство — безплатно, чрез кмета).
  2. Заявление до ОДБХ за вписване в списък по Наредба 26/2010.
  3. (По избор) РЗ в ОДЗ.

Сценарий В — Дребна мандра (до 73 000 кг краве мляко)

  1. Регистрация на животновъдния обект в ОДБХ (Наредба 44/2006). Изисква ветеринарен договор.
  2. Вписване в списък по Наредба 26/2010, чл. 6 (директни продажби на сурово мляко).
  3. За преработка — одобрен обект по Регл. 853/2004 и Наредба 5/2023.

Сценарий Г — Яйца от свободно отглеждани кокошки (до 1 000 бр./седм.)

  1. Регистриран животновъден обект в ОДБХ.
  2. Вписване по Наредба 26/2010, чл. 13.

Сценарий Д — Преработен продукт (туршия, конфитюр) за продажба

  1. Заявление за регистрация на обект (стандартен образец) до ОДБХ по местонахождение на обекта.
  2. Приложения: списък на групите храни, документ за ползване на помещенията (договор за наем или нотариален акт) и документ за платена такса.
  3. ОДБХ разглежда документите и вписва обекта в публичния регистър по чл. 24 ЗХ; следва проверка на място от комисия.
  4. Точните срокове, образецът на заявлението и таксата са описани в официалната услуга на БАБХ (връзката по-долу).
  5. Опростено HACCP за малки обекти.

Официални източници: БАБХ — регистрация на обект (официална услуга) · Публичен регистър на обектите (БАБХ)

Речник на документите

При качване на документи в Заранка използваме общи имена. Ето как се наричат официално в българското законодателство:

  • „Регистрация на земеделски стопанин“ = Удостоверение за регистрация по Наредба 3/1999 (издадено от ОДЗ).
  • „Регистрация на обект за храни“ = Удостоверение за регистрация на обект по чл. 26 ЗХ (издадено от ОДБХ).
  • „Регистрация на животновъден обект“ = Удостоверение за регистрация по чл. 137 ЗВД (издадено от ОДБХ).
  • „Вписване по Наредба 26/2010“ = Списък на ОДБХ за директни продажби на малки количества (не отделно удостоверение, а административен запис).
  • „Сертификат за месо / риба“ в нашата UI обхваща: удостоверение за одобрение на кланичен пункт (Наредба 10/2021), удостоверение за регистрация от ИАРА (за риба), или вписване по Наредба 26/2010 за дребни количества.

Такси (тарифа от декември 2025, в евро от 2026)

Таксите за регистрация на обект по чл. 26 ЗХ са определени в нова тарифа, приета с ПМС № 240/2025 (в сила от 1 декември 2025; отменя тарифата по ПМС 375/2011). Размерите се увеличиха значително (5,9–31,2 пъти), а от 1 януари 2026 г. официално са деноминирани в евро.

Тип обектEUR (официално)Лв. (екв.)
Магазин / обект за търговия до 50 м²103,00201,45
51–250 м²156,00305,11
Над 251 м²230,00449,84
Производствен обект за храни от неживотински произход542,001 060,06
Аквакултурна регистрация в ИАРА (14 дни, тарифа по ЗРА — ПМС 272/2025)30,6860,00

Цените са ориентировъчни. Вписването в списък по Наредба 26 (опростената регистрация за малки количества) не носи отделна такса.

Официални източници: БАБХ — официална тарифа · ПМС № 240/2025 (ДВ)

Често задавани въпроси

Продавам само от прага на стопанството — нужна ли е регистрация?

За сурови плодове и зеленчуци — БАБХ регистрация не се изисква. РЗ в ОДЗ не е задължителна, но е препоръчителна.

За сурови продукти от животински произход (мляко, мед, яйца, риба, дивеч) — да, вписване по Наредба 26/2010 в ОДБХ е задължително. Без него продажбата дори „от прага“ е нелегална.

Продавам по 10 кг домати на седмица — освободен ли съм?

Да, на ниво БАБХ. Първичното производство на плодове/зеленчуци не изисква регистрация на обект. За общинския пазар обаче собственото производство трябва да се документира с анкетна карта от ОДЗ.

Мога ли да продавам конфитюр / лютеница / туршия без регистрация?

Не. Преработените храни (термична обработка, ферментация, осоляване) изискват регистрация на обект по чл. 26 ЗХ. Това е често нарушаваното правило.

Пчелните продукти под „животински произход“ ли са?

Да. Регулират се едновременно от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за пчеларството; от Наредба 26/2010 за директни продажби и Наредба 9/2005 за преработка.

Сурово мляко мога ли да продавам директно? До какъв праг?

Да — до 73 000 кг крава мляко годишно (Наредба 26/2010, чл. 6). За овче/козе/биволско прагът се определя като процент от месечния добив, в зависимост от броя на животните.

Внимание: от август 2025 БАБХ периодично е налагала временни забрани при кризи. Проверявайте текущите изключения.

Мога ли да продавам домашна ракия онлайн?

Не. Удостоверението за „казан“ не е основание за продажба — то покрива само изваряване за лична консумация (до 30 л годишно на семейство). Продажбата на алкохол без бандерол е престъпление, а глобите са значителни — за продавача глоба в двойния размер на дължимия акциз (минимум 1 000 лв., ~511 €), а за оператора на сайта 2 000–5 000 лв. (~1 023–2 556 €). Заранка блокира такива обяви на ниво продуктов каталог.

Гъби — мога ли да събера и продам?

Диворастящи гъби с цел продажба — само с позволително за недървесни горски продукти (чл. 120 от Закона за горите) от ДГС/ДЛС, обикновено месечно. Култивирани гъби от собствен гъбарник — без позволително, като обикновено първично производство.

За пункт за изкупуване или преработка — регистрация на обект в БАБХ.

Мога ли да продам живо агне или прасе от двора?

Агне — да, ако стопанството ви е регистрирано (чл. 137 ЗВД), животното има ушна марка/ВетИС и уведомите ветеринарния лекар не по-късно от 24 часа преди предаването. Прасе от лично стопанство — не: то се угоява само за лична консумация. Месо от домашно клане не се продава никога — само живото животно.

Каква е разликата между РЗ и регистрация на обект?

РЗ (земеделски стопанин) регистрира лицето в ОДЗ. Регистрация на обект регистрира помещението в ОДБХ. Често и двете са необходими. Вижте раздел 1.

Контакти — Монтана и национални

За launch региона (Монтана):

  • ОДЗ Монтана (за РЗ): ул. „Генерал Столетов“ 1, ет. 1, тел. 096/300 728, имейл odzg@net-surf.net.
  • ОДБХ Монтана (за регистрация на обекти + Наредба 26): ул. „Юлиус Ирасек“ 4, тел. 096/300 202. Контактите валидирайте при обаждане преди посещение.

Национални:

  • БАБХ — централен сайт: bfsa.egov.bg
  • Публични регистри: public-iisr.bfsa.bg — за проверка дали обект е регистриран.
  • МЗХ — регистрация на земеделски стопани: mzh.government.bg
  • ИАРА (риба): iara.government.bg
  • НССЗ — Национална служба за съвети в земеделието: naas.government.bg — безплатни консултации.

Източници и нормативни актове

Нормативни актове (първични):

  • Закон за храните (ДВ бр. 52/2020) — bfsa.egov.bg
  • Закон за управление на агрохранителната верига (ДВ бр. 51/2020) — PDF
  • Регламент (ЕС) 2017/625 — EUR-Lex
  • Наредба № 26/14.10.2010 (директни продажби — действаща, но в процес на отмяна) — lex.bg
  • Наредба № 5/02.05.2023 (сурово мляко) — PDF
  • Наредба № 10/26.04.2021 (кланични пунктове) — PDF
  • Наредба № 14/09.12.2021 (хигиена на храните) — PDF
  • Списък на наредбите на БАБХ — bfsa.egov.bg
  • Закон за пчеларството — PDF
  • Закон за горите (позволителни за недървесни горски продукти, чл. 120) — lex.bg
  • Закон за лечебните растения — lex.bg
  • Закон за рибарството и аквакултурите — lex.bg
  • Закон за ветеринарномедицинската дейност — lex.bg
  • Закон за акцизите и данъчните складове — lex.bg
  • Регистри на Агенция „Митници“ (данъчни складове, малки винопроизводители) — customs.bg
  • МИИ — регистър на производителите по чл. 132 ЗВСН — mi.government.bg
  • БАБХ — образци на документи за земеделски стопани — bfsa.egov.bg

Тази страница ще бъде преразгледана при влизане в сила на новата наредба за директни продажби (обществено обсъждане от април 2026 г.; към 14 август 2026 г. не е обнародвана).

Имате въпроси?

Свържете се с местната ОДБХ или с НССЗ за безплатна консултация. Ако сте производител и искате да се регистрирате на Заранка, по време на онбординга подписвате декларация за отговорност, а при публикуване на регулирани продукти потвърждавате, че имате описаните тук регистрации и разрешителни.